Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Този симпатичен великан от сладките води всъщност е и най-желаният въдичарски обект – силен, умен, предпазлив, но и борбен. Цяло нещастие за него обаче е и това, че е изключително вкусен. Поради този кулинарен факт днес шаранът е най-важният рибовъден обект в света. Но като риболовен вид той донякъде е принуден да дели трона със сьомгата. В страни като нашата обаче, където засега няма възможност да се лови сьомга, шаранът е абсолютният лидер във въдичарските подвизи както насън, така и наяве. Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитание са го направили най-широко разпространения вид риба в света.

Общо взето, всеки има представа за размерите на шарана, но малцина могат да допуснат, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг. От миналото до нас достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но, изглежда, тяхното време е отминало безвъзвратно. Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния

Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2,5 – 3 пъти. Иначе тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, с които рибата отлично се различава от приличащите на нея каракуди. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от шарановото семейство. За нея е типичен челният здрав, остър и назъбен като трион отвътре твърд лъч. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. С това въоръжение шаранът често печели решителните битки за свободата си, защото с него прерязва както мрежи, така и въдичарски влакна.

Шаранът спада към изключително бързо растящите риби. Причината е в неговия постоянен и ненаситен апетит. Той спира да се храни само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чака хладните вечерни часове, за да си навакса пропуснатото. В нашите условия шараните престават да поемат храна само през най-студените зимни месеци, но последните наблюдения на ихтиолозите и риболовците от Западна Европа оспорват това. Според тях шаранът не спира да се храни и през зимата, стига във водоема, който обитава, да има дупки със значителна (над 20 м) дълбочина. Там водата си оставала достатъчно топла и шараните се настанявали близо до дъното, където поемали хранителната за тях тиня с органични останки, известна като детрит. При подходящи условия шаранът нараства за 2 години от хайверна личинка до 200 г в Англия, у нас – до 500 г, а в Китай до 1 кг. Разликите идват както от топлината и слънчевото греене, така и от химическата реакция, киселинността или алкалността (Рн) на водата. При всички случаи обаче трябва да се знае, че изкуствено отглежданият шаран наддава два пъти по-бързо от живеещия на свобода свой събрат. Всеки по-печен шаранджия няма да оспори това, а само ще добави, че по вкусови качества дивият свободен шаран бие точно два пъти гледания и хранен със смески свой братовчед, който си остава нещо като рибешки бройлер, дори да се гледа в най-големите садки.



Стръв, захранка и подхранка

Всички прасешки епитети по отношение на шараните са донякъде оправдани, защото лакомията и всеядността им са наистина пословични. В риболова на шаран, както и при много малко други риби, излетът започва с грандиозно и недвусмислено захранване на избраното място. Повечето баш шаранджии правят и предварително проучване на набелязания периметър, който вече са отбрали по редица начални признаци – дълбочина, състав и релеф на дъното, наличие на закачки и прочие.

В нашите традиции се почита подходът, който елиминира от захранката другите риби. Най-често нароченото за “шаранова сеч” място се захранва обилно с наронена млечна и стара царевица. Всъщност предварителното захранване, което се прави няколко дни преди самия риболов, е главно с царевица. Житото, качамаците и кюспето са по-скоро подхранка за периодично подаване, отколкото основен материал за създаването на хранително петно. Захраненото място се маркира с шамандура – обикновено пластмасова бутилка, вързана с въженце към камък за котва. В началото на риболова вече се подава и подхранката. Най-често това се прави от лодка, с която се изтеглят и влакната със стръвта, за да се пуснат точно в границите на хранителното петно. Най-доброто решение е подхранката да съдържа елементи или поне основните аромати на ползваната стръв. Така че, ако ще имаме прът на кюспе, редно е в подхранката да има кюспе. Ако имаме прът с хранилка и качамак, добре е този качамак да се пусне с подхранката. Разбира се, и купешките вносни смеси вършат отлична работа. Те по правило имат балансиран състав – рибно и костно брашно, глутен, зърнени компоненти, белтъчини, аминокиселини, аромати и минерали. Често обаче разтворимите на по-дребни частици подхранки събират и по-дребни видове шаранови риби – каракуди, бабушки, кленове и прочие. Тогава те налитат на заложените за шаран въдици и само объркват риболова. Същото се отнася и за малките, почти маломерни шаранчета, които, както се знае, не са толкова предпазливи като големите си побратими. Изходът от подобно положение е в избора на стръв, която елиминира интереса на дребните риби. Най-често в такива случаи у нас се използват сухи едри зърна от стара неварена царевица. Традиционната техника за поднасянето им е те предварително да бъдат пробити с тънка 1 мм бургийка, за да могат да се вържат с мек синтетичен конец за куката. Така едрите твърди зърна лежат на дъното сякаш сами, защото са на около 3–5 см от подозрителната кука. Твърдостта им е гаранция, че дори и да ги налапат, по-малките риби веднага ще ги изплюят. Защото само вехтите обли красавци с развитите си гълтачни зъби са способни да сдъвчат подобно нещо. В европейските модерни методи за улов на шаран този номер се изпълнява и чрез залепване на зърното към куката с моментално лепило или с вързани към куката едри протеинови топчета, които, директно казано, също “не са за всяка уста”.

Всеядността на шарана предполага и един по-дълъг списък на стръвта при гоненето му. Например в някои наши язовири като “Пясъчник” добра стръв са кротушките. Другаде шарко с охота излиза на пиявица и попово прасе, но това повече важи за реките. Различните видове мачкани качамаци все пак си остават отлична шаранова стръв както за лятото, така и за есенен риболов. Нашенският капан с кюспе също върши добре работата си, особено в по- топлите дни. Недостатъкът му е, че размитото кюспе често се напада от дребосък, който пречи на сериозната работа. Сериозен подход към шарана във водоеми с много закачки по дъното е и използването на дълбоко поднасяне на стръвта с подвижна плувка. На яз. “Антонивановци” например отлична работа вършат пристегнатите към куката с ластиче гранули шрот, комбиниран фураж. В Англия за същата цел се слагат и гранули от кучешката храна “Педигри”, която вече се продава и у нас. При пролетен и летен излет на плувка е напълно подходящ грозд торни червеи. За целта подхождат и отбрани едри зърна разпарено жито, слънчогледови семки, конопени зърна.

За млечната царевица вече стана дума, тук само ще напомним, че много майстори шаранджии си я стерилизират или консервират в спирт или мастика, за да им е под ръка през цялата година, а напоследък тя се замразява и във фризер. Специфичен, познат и у нас, но незаслужено позабравен, метод е и залагането на коричка хляб за шаран. Кубче от долната кора на ръчен хляб се изрязва със страна към 2–3 см. То се нанизва на единична кука №2 – №1 и се замята без тежест в близост до дълбочина с шавари. Понякога в река и главно през пролетта добър шаран удря на дъно и на едър дъждовен червей или на рачешка опашка. И накрая – особена популярност в наши дни добиха и протеиновите оцветени и ароматизирани топчета. С тяхна помощ напоследък бяха извадени наистина впечатляващ брой големи, огромни и дори рекордни шарани. 



Кълване и момент на засичане

В риболова на плувка шаранът показва цялата си мощ и достолепие. Почти винаги повличането му е недвусмислено и стремително. Понякога то е предхождано от едно-две трепвания на плувката или нейното полягане, но основното движение си остава плавното потапяне и водене надолу. Стараем се да засичаме при активното водене на плувката с изразено движение. При всички случаи не бива да има особени церемонии – засича се рязко не само защото шаранът има здрава уста, но и защото куката трябва да се забие дълбоко и сигурно. Все пак очакваме да вадим голяма и силна риба. При линия на тежко със стръв царевица или кюспе най-често шаранът се самозасича, след като обира оставения среден аванс на шпионката. Това е свързано с така характерното залепяне на асансьора, навеждането на върха на пръта и т. нар. негово вкарване във водата, което си е повече въдичарска метафора, отколкото истински допускано събитие. Все пак, макар и рядко, има случаи, когато първоначално шаранът тръгва към брега и шпионката започва да пада. Тогава обираме бързо влакното и когато го поизпънем достатъчно, засичаме рязко, за да забием куката здраво в устата на рибата. Иначе класическото дънно засичане е рязко, но не толкова силно, както това може да ни се наложи при риболова на плувка, ако има вятър или “шкембе”. Най-бързо трябва да се засича, когато се лови на качамак с единична кука. В такъв случай е най-добре да сме непосредствено до пръта и в готовност да засечем веднага щом шпионката ни тръгне нагоре. Подобно е и положението при риболов на червей на чепаре. Там също не бива да се бавим със засичането.

Вадене

След засичането има миг на неизвестност, в който още не знаем дали рибата е там. При шарана този миг свършва наистина ясно и бързо. Тежестта и силата на противника не оставят никакво съмнение, ако шаранът вече е на куката. Когато ловим на плувка, всичко се изяснява сравнително бързо. По силата на поривите и огъването на телескопа опитният въдичар определя достатъчно точно с кого си има работа и това предрешава следващите му действия. При риболова на тежко обаче това не е толкова лесно, особено ако стръвта е вкарана много навътре и утежняването е значително. При всички случаи шаранът обозначава не след дълго присъствието си, изпълнявайки последователни тигели, успоредно на бреговата линия. Това движение, наричано от печените шаранджии тъкане заради сходството с движението на совалката, издава присъствието на едрия шаран още преди да сме го зърнали. След като знаем, че имаме работа с голям шаран, задачата ни вече е ясна. От това тя не става по-лека, но поне неизвестността вече не ни измъчва. Сега най-важното е да не се бърза. Прътът се държи изправен, като през цялото време ъгълът между влакното и върха му трябва да е около 90 градуса. На практика това рядко се получава, защото рибата никога не тегли равномерно, а на тласъци. Всяко нейно действие “се гаси” с движение с пръта, но в обратна посока. При ваденето на голям шаран физическата издръжливост е толкова важна, колкото и психическата. Нужно е да се знае, че не бива да се върти ръчката на макарата, докато не се усети, че рибата вече тръгва към нас. По принцип борбата се води и до голяма степен с крака, защото именно с отстъпване назад и встрани се получава изтеглянето на водния исполин към брега. Това се прави последователно, като всеки път след изтеглянето нагоре по сушата се тръгва леко напред с едновременно обиране на влакното чрез макарата. В последната фаза, когото вече сме зърнали шарана, но и той ни е забелязал, движенията ни трябва да бъдат плавни и пестеливи. Огромен брой вече почти извадени шарани са отървавали кожата тъкмо поради прибързване в тази фаза. Овладяването на нервите тук никак не е лесно. Защото само този, който е давал въздух на полегнал исполин, знае какво е чувството да гледаш гиганта, да виждаш дори как слабо се е закачил на куките и да не можеш вече нищо да промениш. Опънатото влакно свири на вятъра, но в такъв момент и нервите ни са не по-малко опънати. В последната фаза животното трябва да е достатъчно уморено, за да не може да прави резки движения. Но в действителност то винаги е запазило сили за още един решителен двубой. Обикновено трагедията ни спохожда непосредствено преди влизането в кепа. Или дори при преминаването край него, когато в най- неподходящия момент някоя кука или оловото се закачи в мрежата му. Такива ситуации най-печените шаранджийски екипи избягват, като помощникът не пуска предварително кепа във водата, за да прекарат рибата към него, а стои в готовност, за да я загребе с един-единствен замах. Рискът при този по-спортен подход наистина е огромен, но сработените тандеми рядко изпускат, защото действат решително и със специални, по- широки самоделни кепове. При всички останали случаи, след като шаранът налапа достатъчно въздух и се зашемети, се прекарва над потопения във водата кеп. Загребването става от долу на горе и навън – и... каквото сабя покаже.

Кулинарни качества

Ако се доверим на традицията, шаранът е точно онова, което ни трябва. За зла участ на водния ни исполин той е дарен с изключително вкусно месо. За пържене, нарязани напряко, стават парчетата до 1,5 кг. За рибите до 2,5 кг тази кулинарна технология е възможна само след предварителното разцепване по дължината на гръбнака. За по-едрите рибоци обаче традицията повелява както поне дамаджана вино, така и удобна тава за печене. Компанията от умерено завистливи индивиди се подразбира, така както и основното правило на плакията – бавен огън, докато стане, и после бавен моабет, докато се разкаже всичко за удивителната ни слука.