КАКВО Е ЗАХРАНКА?

Умелото захранване е поне половината от успеха в риболова предимно на т. нар. мирни видове риби. Тази истина е толкова стара, че честно казано, е учудващо, че все още има въдичари, които я пренебрегват. Същността на захранването е да привлече рибата, която сме решили да търсим, в достъпен за такъмите ни район на водоема и да я задържи там по време на излета ни. Ключът към успеха в подобно начинание е да открием това, което желаният от нас вид риба очаква в конкретния момент на сезона.

Съществуват различни мнения по въпросите къде, кога, какво и колко. Има риболовци, които сляпо вярват в захранката, която вече им е донесла успех. Те действат консервативно и очакват, че щом "вълшебната" им смес веднъж е сработила, ще имат отново успех с нея, дори и при коренно променени обстоятелства. В крайна сметка основните съставки на захранките за най-често ловените мирни риби са ясни зърна от царевица, жито, коноп, овесени ядки, слънчоглед, хляб, брашно, сухо мляко, макарони, кускус, ситно кюспе и т.н. Въпросът е от кое, колко и как да се сложи в момента, и то в конкретния водоем.

Има няколко проверени от времето принципа на захранването, които трябва да се имат предвид. Най-важният от тях е, че захранването няма за цел да засити рибата, а само да я привлече и задържи в избрания за риболов сектор. Това се постига и с някои допълнителни съставки като жилава глина, с която се омесва захранката, поставянето є в ситни мрежи, от които да се просмуква по-малко, или в специални надупчени сандъчета. Другият метод за поддържането на постоянен апетит у рибата е описан още преди повече от век от прочутия руски ихтиолог и въдичар Леонид Павлович Сабанеев. Подходът, който той предлага, е малко необичаен, но си струва да се замислим. Според Сабанеев храносмилателната система при повечето мирни риби е просто устроена, с къса дължина на червата. Поради това тя е силно чувствителна към растителните масла. Ето защо гуруто на руските въдичари препоръчва към захранката да се прибавя задължително слънчогледово олио, чийто вкус рибите харесват, и малко рициново масло. Мнението на големия ихтиолог е, че тези добавки ускоряват "оборотите" на храносмилателната и отделителната система у рибите и те могат активно да поемат храна през целия ден, без да се заситят. Така че, ако вкъщи имате употребявано олио, което трябва да се смени с ново, не го изхвърляйте в канализацията. То може да послужи като полезна добавка към вашата захранка. Друго изпитано въдичарско правило гласи, че след всяка по-шумна борба по изваждането на голям екземпляр се хвърля малко захранка, дето се вика за Бог да прости, но и за успокоение на останалите рибоци в сектора.

Захранване в неподвижни води

В стоящи води най-напред се прави основното захранване, чиято цел е да оформи в избрания сектор хранителното петно. Топките, които ще мятаме в този случай, трябва да са със здрава консистенция, за да не се разпадат още на повърхността, а чак на дъното на участъка. Те могат да съдържат по-едри компоненти, които няма да са по устата на плевелните риби и ще останат по-дълго на дъното до идването на видовете с по-големи размери. След като сме приключили с "тежката артилерия" и сме създали хранителното петно, можем да променим тактиката, като периодично хвърляме в сектора по една или две топки от основната смес или само някои от по-големите по размер компоненти, предназначени за "нашия" вид риба. Оттук нататък в действие влиза подхранката, която има друга задача периодично да настървява рибата именно към стръвта, с която ще ловим.


Захранване при течащи води


 Захранването в реките е по-трудна задача. Едно, защото там рибата се движи почти непрекъснато и, друго поради отмиването на захранката от течението. Тези неудобства могат частично да се компенсират с избор на място с кръгово движение на водата или наличие на солидна естествена преграда в края на захранвания участък например рязко намаляване на дълбочината и гъста стена от камъни преди бързея в края на вира. Класическият подход в поднасянето на захранка в река е: по-малко, но по- често. Що се отнася до съставките на захранката, те могат да бъдат по-едри парчета, които по-лесно се заклещват между камъните по дъното.


КАКВО Е ПОДХРАНКА?


Целта при използването на подхранката е да се задържи вече събралата се риба на избраното място и нейният апетит да се насочи към стръвта, която сме решили да є поднесем. В този смисъл подхранката по принцип трябва да съдържа част от стръвта ни. Добрият подход в случая е винаги да се търси и подчертава известна разлика в полза на стръвта. Така, ако в подхранката има бял червей, то на куката слагаме два отбрани елитни бели червея. Ако подхранваме с варено жито, на куката слагаме най-белите, най- големите и апетитни зърна. Същото е и с кастерите (какавидите на белия червей) ако ги има в подхранката, добрата стръв е едър, оцветен в червено бял червей, който не само мърда на куката, но е и много по-мек и сочен.


Маркиране на участъка 


При неколкодневен излет, например за шаран, се налага да маркираме захранения участък. Най-често за целта се употребява пластмасова бутилка с добро запушване, която е вързана с шнур към подходяща тежест. С лодка или с плуване тази импровизирана шамандура се пуска на мястото на захраненото петно и до края на излета не се вади.

Дунавско захранване (мамка)

То е известно и като мамка. Това е голяма топка качамак, която се залепя около здрав заострен прът. Има и разновидност, когато по-рехава захранка се слага в мрежичка и се връзва към пръта. Той се забива здраво навътре в реката и остава там до края на излета. Течението периодично отмива парченца от захранката и ги носи надолу във водата. Това е отличен метод за риболов на скобар и мряна и донякъде на бабушка в реки. Замята си на леко в сектора след мамката, където рибата вече очаква храна.


Използването на прашки

В състезателната практика на спортния риболов и особено в английския мач- риболов на плувка често се налага захранването на голямо разстояние от брега. В такива случаи обичайното мятане на топки с ръка не върши работа. За целта се използват продаваните и у нас ластични прашки, снабдени със специални чашки. С малко тренировки и с подходяща консистенция и жилавост на захранката с тези прашки бързо се постига нужната дистанция на замятане. На края все пак трябва да се напомни, че очевидно развалени продукти не бива да се употребяват в захранката и подхранката. Често те предизвикват точно обратния на очаквания ефект, като присъствието им влашава действието и на другите компоненти на сместа.


Виж също: Видове стръв от животински и растителен произход